Аз съм тотално изгубена и влюбена в тази вихрушка от думи и чувства.
Жестоко!!! Адмирации!!!

Страхотно четиво! Това момиче успя да докосне душата ми още с първия стих! Препоръчвам горещо на всички! 🙂

“този път,
за да ме чуеш,
ще мълча.”

Един изпълнен с чувства и тъги сборник от излияния, чиито думи уж мълчат, а всъщност крещят. Сборник за любовта, за живота и най-вече – за опустошителния хаос, царящ в човешката душа.

Да си призная – рядко чета поезия, но тази стихосбирка докосна сетивата ми.

Държах малкото книжно тяло с цялата си предпазливост и внимание, сякаш държах съкровище. Неосъзнавайки, че в действителност се докосвам до огромно бижу.

Прекрасна, прекрасна, прекрасна.
Искам любовта да носи усещането за тази книга.

“Хората имат нужда да намират живот в думите”

Цитатът е част от едно от стихотворенията в книжката и, дори и да се опитам, не мисля, че бих могла да представя по-лирично каква всъщност е есенцията на стихосбирката на Ралица Генчева.

Влюбих се отново за първи път. От онова дълбокото, бурното, лудото, заслепено влюбване. Останах сама. По онзи най-самоизяждащия те, бездуховен, лишаващ те от чувства начин.
Опознах себе си. Не като на филм, не като в помогни-си-сам книга по психология, а съвсем наистина.
Бях мъжко момиче. Невинен ангел. Най-големият ти страх. Крадец на сърцето ти.

Изпитах всички гореспоменати неща докато четях поезията на Ралица. Всички. До едно. Сякаш стъпих в нейните обувки, спах в нейните чаршафи, пих от нейното кафе. Всичките й въздишки бяха и мои.

Рали, аз не намерих живот в твоите думи. Аз го изживях.

Понастоящем имам прекрасно приятелство с Ралица Генчева и то започна именно след като прочетох “Този път, за да ме чуеш”. Една изящна стихосбирка, разкриваща красивата душевност на нейния автор. Рядко харесвам толкова “чисти” произведения – падам си по калта, защото обикновено показва откровеност, но в поезията на Ралица няма никакъв фалш. Чистотата е искрена. Тя може да докосне всеки читател и то не защото е масова или не достатъчно дълбока – напротив, дълбока е до сълзи и след това до истинско щастие – а защото е написана ясно, без претенция, право в целта. Ралица е съумяла да излее личните си емоции по начин, който те кара да изпиташ отново собствените си отдавна забравени чувства и любови.

Най-добрата съвременна българска поезия, безспорно!

„Думите в тази книга са като полъх свеж вятър в самотен летен ден – жадувани. Думите на автора те водят до прозореца на душата ти и започваш да съзерцаваш света – мъдър си като дете; естествен си в целия хаос на живота; обичащ си като най-предания любим; спокоен си, защото вече знаеш, че в живота ни идват само онези, които ни учат на любов – дали защото не сме я изживели с тях, дали защото сме го направили без да разберем точно в тези съкровени мигове. Страниците са като онези „кибритени клечки“ през зимата, които остават неоткрити, които откриваме, но решаваме да запазим в чекмеджето. Или онези кибритени клечки, които разпалват огнището на сърцето ни и стоплят живота. Водени от думите на Рали Генчева, отново ще се срещнем на едно и също място – ние не сме родени, за да бъдем сами.“