Казвам се Ралица и съм родена на 20 ноември 1986г. в град Варна.

♥

Морето е първата ми любов, на която разказвах за всички останали.

♥

Завърших University of Portsmouth и работих 7 години като одитор. След доста тежък бърнаут и паник атаки си смених работата (и вече 4 години To The Top Agency е моят втори дом и вдъхновение). О, и открих минимализма.

♥

А писането? То ми е приятел почти цял живот, но чак през 2014.г. се осмелих да публикувам стиховете си в страницата Charly Wilde. Година по-късно реших да издам книга и така се появи стихосбирката „Този път, за да ме чуеш“. А през май 2017г. издадох и втората си книга “Има ли по-рано от сега”.

Сбъднах една мечта, участвайки в TEDxVarna. 19 минути безвремие.

Ако искате да разчистите живота си и да освободите място за мечти, погледнете книгата “Кой те излъга какво е щастие”.

Коледа е любимият ми празник. Ако се появи нова книга, ще е или по Коледа, или през лятото.  “Когато тръгвай значи остани”, която прилича повече на подарък, отколкото на книга. се появи на една от най-вълшебните Коледи, точно преди да стана майка.

Стана традиция и последва “За Коледа си пожелавам” – разговори по женски, защото никой не усеща магията на света по-добре от една влюбена жена.

През 2020г. се появи “Морето, в което летя”. Появи се в разгара на пандемия, която към този момент  (края на 2020г.) още не е приключила. 

За красотата, която разкъсва страха и всички любови, които е събрало морето. 

♥

В края на 2020г. предизвиквам себе си да освободя повече време и място за думите. Да им позволя да намерят болните ми места и бавно да ги оздравят.

Пиша, защото писането лекува. И пишещия, и четящия.