Понастоящем имам прекрасно приятелство с Ралица Генчева и то започна именно след като прочетох “Този път, за да ме чуеш”. Една изящна стихосбирка, разкриваща красивата душевност на нейния автор. Рядко харесвам толкова “чисти” произведения – падам си по калта, защото обикновено показва откровеност, но в поезията на Ралица няма никакъв фалш. Чистотата е искрена. Тя може да докосне всеки читател и то не защото е масова или не достатъчно дълбока – напротив, дълбока е до сълзи и след това до истинско щастие – а защото е написана ясно, без претенция, право в целта. Ралица е съумяла да излее личните си емоции по начин, който те кара да изпиташ отново собствените си отдавна забравени чувства и любови.