„Думите в тази книга са като полъх свеж вятър в самотен летен ден – жадувани. Думите на автора те водят до прозореца на душата ти и започваш да съзерцаваш света – мъдър си като дете; естествен си в целия хаос на живота; обичащ си като най-предания любим; спокоен си, защото вече знаеш, че в живота ни идват само онези, които ни учат на любов – дали защото не сме я изживели с тях, дали защото сме го направили без да разберем точно в тези съкровени мигове. Страниците са като онези „кибритени клечки“ през зимата, които остават неоткрити, които откриваме, но решаваме да запазим в чекмеджето. Или онези кибритени клечки, които разпалват огнището на сърцето ни и стоплят живота. Водени от думите на Рали Генчева, отново ще се срещнем на едно и също място – ние не сме родени, за да бъдем сами.“