Красива терапия за душата. Това е първото, което ми хрумва като се опитвам да опиша емоцията, която предизвика у мен тази стихосбирка. Искрена, разголена… мъдра. И най-красивото е за накрая- писвещенията на хората, най-близки до сърцето… “защото трябва някой да те научи, че може и да не боли”.

Благодаря за хубавите редове, мисли и усещания.