Reserved

Той беше години. Цяла ера. Безсъници. Като тези на Пейо Яворов- ‘боричкания, кърви, сълзи’. Моето най-горе и най-долу. Всяко самопожелание беше Той.

Желанията ми винаги се сбъдват. Само дето не се сбъдват навреме. Откакто се помня, любовта ми към мъжете и тяхната към мен може да се напъха с цялото си безочие в израза ‘bad timing’.

Той беше кафето сутрин. Приказките в главата ми за лека нощ.

Сега ме обожава. Гледам го как спи усмихнат на моето легло. Откакто ме видя отново, не е спрял да се усмихва.

Винаги се събуждам първа. Ако не беше този съдбоносен половин час, преди другата половина от леглото ми да отвори очи, връзките ми биха протекли по различен начин. Много е трудно да прецениш понякога дали наистина искаш да си с някого. Но някакси в тези минути, когато гледаш въпросният да лежи на твоята възглавница, всичко става кристално ясно. Веднага знаеш. Да или не. Черно-бял телевизор, в който сивото не съществува. Няма нюанси.

Красив е. Не само. Перфектен е. И също обича оксимороните. И ще се събуди, и ще продължи да ме обожава. И знае всичко, което обичам и което мразя. Мразя това. Може би единствено това не знае, че мразя.

Внимавай какво си пожелаваш – нали това казват.

И колко го мразя това минало време и ми се иска да не е такова. Но идва моментът. Събуждам се първа. Спи по същия начин, по какъвто спеше преди пет години. Но тогава инстинктивно ме избутваше в края на леглото. Сега си беше заспал послушно в неговата половина. Ръката му беше под главата ми и дори след като станах, я остави така. Чакаше ме да се върна в нея. Няма да забравя тази ръка. Толкова  чакаща. И с толкова надежда. Ръката, което си мислеше, че тази глава ще спи над нея всяка нощ.

Затварям очи. Представям си теб на тази възглавница и сърцето ми се свива. Обвинявам се. Нямам право да мисля за теб. Как може да си те представям? Ти си невъзможен. А невъзможни неща нямало. Мразя ги тея клишета. Мразя ги тея невъзможностите. Спомням си как те описах на един приятел – „един от хората, които просто преминават през живота ти“. Така премина, че остави всяка своя стъпчица по пясъка. Нито една не се скри. Нито една пустинна буря не е имало оттогава да ги заличи.

Той беше вечност с предполагаемо щастлив край. Мога просто да отворя очи и да се постарая. Да не те виждам теб там. “Живей за мига”.Майната му на мига, мигът не струва. Изглежда перфектен отстрани, но отвътре е изгнил. Повдига ми се от мен. Не вярвам в хороскопи, но явно съм типичен Скорпион. Ловец. Като него. Искаме плячката, която може да ни избяга най-лесно. Най-бързата и най-ловката. Не сме излезли на лов за достъпни бавни животинчета. Затова съм му интересна сега – защото бягам. И затова сега той не ми е интересен – защото е на една ръка разстояние. Като в бирена реклама.

Така се появи ти – изневиделица.

Ти беше откраднати моменти с известен бързоприближаващ край. Заедно ги откраднахме, заедно ги запазихме. Мога да ти кажа колко ми липсваш. И ти ще ми отговориш. Мога да ти кажа колко ще е хубаво да си до мен. „- Да, слънчице, толкова искам“. Мога, можеш. Говорим си в условности. Ако беше тук, ако бях там, ако се видим пак. Това ме подлудява. Искам да ти се разкрещя. Да ти забраня да минаваш повече оттук, да премина цялата пустиня и да залича следичките една по една.

Аз съм нечия Кралица, която иска да бъде само твоята бедна Пепеляшка.

Мога да съм, ако почакам. Както чаках него. Е, дочаках го. И какво стана? Bad timing. Писна ми да я чакам тая любов, после тя да чака мен, да си играем на криеница и да броим километрите. Той беше. Ти ще бъдеш. Искам да мога да ползвам и проклетото сегашно време.

Отварям очи. Знам какво трябва да направя. Ще го изгоня от възглавницата. Разрошената му коса и влюбените очи. От дома ми. От мен. После ще разчистя след него. Ще изперя чаршафите, ще се изкъпя от парфюма му, ще изтрия думите му и зелените очи.

Ще направя пролетно почистване, за да дойдеш в моето лято. Ще направя място за теб. Най-вече в себе си. Ще те преместя от онова ъгълче. Ще ти дам цяла стая. Ще си купя цветен телевизор, защото не искам вече само черно и бяло. С теб искам всички нюанси. Ще си купя и ново сърце, ако трябва. По-голямо и по-чупливо. За да го усещам повече. За да те усещам повече.

Искам песента ми да е в сегашното време.

..”усещам, че си близо

по-близо от преди”..

А в моето сегашно време вече имаш резервация. За ръката, върху която спя. За мен.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани” ❤