Критикуваш ли?

Аз критикувам.

Някой път усещам, след като съм го направила, някой път се обвинявам, но обикновено оправдавам себе си, защото не виждам нищо лошо в това всички да се стремят към най-доброто. А защо ли винаги някак решаваме, че най-доброто за нас е най-доброто за всички?  

Критикувам, защото не осъзнавам. И мен са ме критикували, какво толкова? Критикуват ни вкъщи, в детската градина, в училище.

Чувстваме се задължени първо да ядем по график, включително и зеленчуците, после да спим с другите деца наобед, после да пишем домашни. Но не само – чувстваме се задължени да правим всичко това безгрешно. И докато се чувстваме задължени, свободата ни умира. Тази, с която сме били родени. 

Не разбираме защо трябва да сме най-добри в яденето на зеленчуци, спането след обяда и математиката. Всъщност някой е решил, че няма нищо лошо да се стремим към най-доброто. Убедил ни е, после е убил угризенията си. Все пак най-доброто изисква жертви. А после разменяме ролите си.

Да, когато критикуваме, най-лошото е, че на нас ни минава. Обвиняваме се, оправдаваме се, прощаваме си, забравяме. А на някого му е отнета свободата. На някое дете, тинейджър, възрастен. 

Нека да спрем. Да критикуваме децата си, родителите си, любимите си. Нас самите.

Нека спрем да вярваме, че сме по-добри и да спрем да критикуваме другите.

Нека спрем да вярваме, че не сме достатъчно добри и да спрем да критикуваме себе си.

Любовта забелязва и показва. Не осъжда.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани”