Никой друг

Отговорността е свобода и сила. Обичам да нося отговорност. За думите, действията, щастието, мечтите си. Когато знам, че никой друг не носи тази отговорност вместо мен, се чувствам най-всемогъщият човек в живота ми. Чувствам се създател. А какво по-освобождаващо и по-мотивиращо от това?

Не, не е по-лесно да оставим щастието си в ръцете на друг. Нито любовта си. Нито препитанието и живота си. Нито мечтите си. В момента, в който всички тези неща не зависят от нас, ние губим свободата, губим силата си и най-вече – губим принадлежност.

Ако оставим в ръцете на друг щастието си, то спира да бъде нашето щастие. Ако оставим в ръцете на друг усмивките си, нашите устни стават просто огледало. Ако оставим в ръцете на друг мечтите си, ние подаряваме най-съкровеното си творение.

Отговорността е съзидателна сила. Толкова много хора не искат да носят отговорност за живота си. Докато наричаме „късмет“ щастието си и „малшанс“ неуспехите си, никога няма да имаме власт над нито едно от тях. Докато смятаме, че на другите им провървява, никога няма да достигнем нивото им. Докато обвиняваме съдбата, вселената и лошото време за нещата, които зависят само от нас, винаги ще сме в позиция на изчакване, вместо на действие.

Най-сигурният начин да сбъднем мечтите си е да разберем, че те са само наша отговорност.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани”