Критикуваш ли?

Аз критикувам.

Някой път усещам, след като съм го направила, някой път се обвинявам, някой път се оправдавам, защото все пак нещата трябва да са свършени както трябва. Разбирай, както искам аз.

А ти оправдаваш ли се?

Критикувам, защото не осъзнавам. И мен са ме критикували, какво толкова? Критикуват ни вкъщи, в детската градина, в училище.

Чувстваме се задължени първо да ядем, после да спим с другите деца наобед, после да пишем домашни. Но не само – чувстваме се задължени да правим всичко това безгрешно. И докато се чувствам задължени, свободата ни умира. Тази, с която сме били родени. 

И докато се стараем да сме перфектни, детето в нас умира. Остава само критикуващият. Себе си.

Да, когато критикуваме, най-лошото е, че на нас ни минава. Обвиняваме се, оправдаваме се, забравяме. А на някого му е отнета свободата. На някое дете, тинейджър, възрастен. 

Нека да спрем. Да критикуваме децата си, родителите си, любимите си. Нас самите.

Нека спрем да вярваме, че сме по-добри и да спрем да критикуваме другите.

Нека спрем да вярваме, че не сме достатъчно добре и да спрем да критикуваме себе си.

Любовта показва.

Не осъжда.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани”