Коледа е

време да притихнем. 

Време да спрем да се борим, както сме се борили за всяка година и всеки ден, за всяка усмивка и всяка любов.

Както сме се борили с всеки, който е наранил любимите ни, със страха след секундата смелост, която сме изпуснали, с думите, които са жигосали сърцето ни.

Както сме се борили за мечтите и щастието си. Минута след минута.

Коледа е време да починем от борбите си поне за ден. Да погледнем до какво са довели, да се насладим на сбъднатите мечти, събраните усмивки и любовта в очите на близките си.

Коледа е време да притихнем.

Да спрем да искаме още и още. Да се огледаме и да видим с душите си това, което имаме. Да благодарим за хората, с които ще споделим трапезата си. За вярата, която сбъдва мечти. За децата в семейството, които първи ще отворят подаръците си със светнали очи. 

Да благодарим за приятелите, които са били до нас. Да се помолим за тези, с които съдбата ни е разделила. 

Коледа е време да притихнем.

За момент да помълчим. Да чуем какво иска да ни каже гласът, чрез който оцеляваме. Този, който ден след ден затрупваме с чужди думи и съвети. На който казваме да замълчи прекалено много пъти. Този, който носи единствено спасение. 

Да помълчим, за да чуем какви чудеса крием вътре в себе си.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани” ❤