Кога стана забранено да си тъжен?

Неудобно ми е вече да напиша, че съм тъжна. Все по-недопустимо стана. Ако започнеш тъжен текст, трябва да има поука. Ако започнеш тъжен стих, трябва да има светлина в последните думи. Ако започнеш тъжна книга, трябва да има щастлив край.

Неудобно ми е да напиша, че съм тъжна днес. Че има и такива дни, в които се руша, сякаш хастарът разяжда дрехата отвътре. Може ли един щастлив човек да има тъжни моменти? Да, може сълзите да не спрат дни наред. Всички дни, в които е било недопустимо да плачем, защото никой не го очаква от нас.

Пълно е с идоли и модели на подражание. И те сякаш никога не плачат. Пускат камерата на запис и усмивката си едновременно. Така и ги изключват. Щастието е на екраните ни, но после излизаме на улицата и го няма. Виждаме и други тъжни хора, някои са дори изнервени и криви. Все от емоциите, които са станали недопустими. Сигурно и техният екран е щастлив, сигурно са щастливи и думите под пръстите им, но не и лицата им.

Днес съм тъжна. Няма да го споменавам повече, защото не искам да виждам думите „да не ти пука“, „не се впрягай“, „не го очаквах от теб“, изскочили изпод пръстите на онези хора, чиито екрани са винаги щастливи, но лицата им са тъжни за много по-дълго от моя един ден.

Скоро в мен ще е светло и очите ми ще са отново щастливи. И пред другите, но не заради тях.

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани”