А в мен е буря

Очите ми са спокойни, но сърцето ми препуска.

Ръцете ми търсят брега, но душата ми е щастлива в дълбокото.

Предлагаш ми пристан, но нямам нужда от подслон.

Сълзите ми прочистват рани, сълзите ми дълбаят пропасти. 

В мен е буря, откакто се родих. Усещам я в гърдите си – като трептене е, като гъдел. Увлича в себе си думи и хора. Вдишва болка и издишва дъжд. Взима любов и дава огън. 

Когато се събудя без нея, денят е пуст, аз – кротка и ужасена. Връща се със щастието. Винаги се връща. Моята буря. 

Не гледай очите ми. Те са спокойни. А в мен е буря. 

Want more?

Абонирай се, за да получаваш най-новите стихове, публикации и новини! Всеки нов абонат ще получи и безплатната електронна книга Когато “тръгвай” значи “остани”